Пламен Радонов според приятели

„По-доброто предстои!” е житейската философия на Пламен Радонов. Той е убеден в това. И не само убеден. Винаги е работил, за да го докаже.
Детството му е като на всички момчета,отрасли на село - свобода, игри и бели. Връзката с родното място е силна. Въпреки политическите върхове, до които е достигал, и до днес живее в родното си село Поликраище, а дома си с чувство за хумор нарича „родовия замък”. За замък напомнят само камината и гербът, който близък приятел- майстор направил специално за него, за да го изненада за Нова година.
Хората, които познават добре Пламен са категорични, че не е „лесен”. Отказва да отстъпва от убежденията си или да влиза в безпринципни съглашателства. Затова животът му е интересен, но не и лек.

През 1985 година, само два месеца след като отбил военната си служба, го извикали запас. Като вижда табелите на камионите – Търговище, Силистра, Кърджали, Пламен отказва да се качи, с риск да бъде преследван и притискан. Заявява, че няма да участва в насилствената смяна на имената на българските турци и си тръгва. Днес се чуди как са му се разминали по-сериозни проблеми. Може би духащият вече и към България „перестроечен” вятър го е спасил. Но„отмъщението” не закъсняло – в следващите години го мобилизирали в запас над 10 пъти.

Десети ноември 1989 година заварва Пламен Радонов като студент в Стопанската академия в Свищов. Още същия месец, той основава и оглавява Независимото студентско дружество, Клуба за демокрация и Демократическата партия в града.
През април 1990 г. учредява Съюза на демократичните сили в Свищов, а през 1991 г. става основател и председател на Студентския парламент. Дипломира се
със специалност „ Икономика и управление на промишлеността”.

Пламен Радонов започва политическата си кариера в СДС и вече 20 години не напуска и не се отрича от тази партия.През годините има и върхове и спадове. Но след всеки срив започва отначало и работи последователно и систематично. Минава и през победи и през загуби. През 1991 като председател на изборния щаб печели изборите в Свищов. Следва загубата на парламентарния вот през 1994г. През 1995 г. Пламен Радонов е избран за общински съветник от СДС във Велико Търново и участва в създаването на Програмата за развитието на града.

През 1997 г. като председател на предизборния щаб, печели 5 от 9-те мандати и е избран за народен представител в 38 Народно събрание. Стари седесари разказват интересни подробности за тогавашното подреждане на листи. Като областен лидер Радонов има право да заеме първо място. Проучване показало, че СДС ще вземе 4 мандата и половина. Тогава Пламен Радонов настоява да бъде поставен на пето място, за да изтегли повече гласове с авторитета си, но пък с риск той самият да не стане депутат. Успява да спечели 5 мандата и влиза в парламента.През 1998 г. става заместник - министър на отбраната в правителството на СДС. Гласуват му доверие да бъде пълномощник на българското правителство за разрешаване на хуманитарната криза в Македония и Косово. Безспорни са резултатите на екипа, с който работи - изграждането на най-добрия бежански лагер и недопускането на албански бежанци в България.

Вместо признание и възход, следват интриги, предателства, обвинения. Години, в които Пламен Радонов усеща горчивото жило на политиката, повече отвсякога. Доказва, че е чист и отново започва отначало. Бързо възстановява позициите си в СДС, защото хората го познават и му вярват. През 2004 г е избран за заместник – председател на Националния предизборен щаб на СДС,а през 2007г за главен секретар на партията. От 2009 г се занимава с консултантска дейност, но казва, че политическата тръпка още е жива...

Хората, с които е работил Пламен са разбрали, че стремежът му не е самоцелното израстване и задължителното заемане на високи позиции. Основният и постоянен двигател за него е активното присъствие – какво прави, как ще реализира заявената програма, ще срещне ли подкрепа и разбиране от съмишлениците.
И винаги е готов да понесе последствията от неизбежния сблъсък, защото според него, за едната чест се живее, всичко друго може да се прежали.
А от политическите рани се лекува най-добре в „сърцето на Балкана” или на брега на Янтра, с въдица в ръка....